Празници и обичаи в Родопите  

Песпонеделник - по стародавна традиция в първите дни на месец март, в с. Широка лъка се провежда кукерски празник, наречен "Песпонеделник". Младите мъже от селото се обличат в специални костюми и маски, и обикалят из селото изпълнявайки обредни танци и ритуални сценки представящи борбата между доброто и злото. Древният езически обичай, обогатен със християнски елементи се изпълнява за плодородие, изобилие и здраве, възпроизвежда основни митологии за сътворението на света. Кулминацията на празника е в неделя, когато гости на широколъшките "песяци" са кукерски състави от цялата страна. Ритуалните кукерски игри завършват с народно веселие и хора. Илинден Всяка година край родопското село Гела се провежда традиционния местен събор наречен от местните Илинден. Съборът се провежда всяка първа неделя на август, в местността Илинден, край параклиса "Св. Илия". Празникът е тачен както от жителите на Гела, така и от цялото население на сред-нородопския край. Празникът е и своеобразна родова и фамилна среща, завършваща с чевермета, народни хора и песни. Празникът привлича и много туристи с станалото традиционно надсвирване с гайди. Гергьовден: Една забравена традиция бе възродена в село Стойките през 2001г. - честването на Гергьовден. На Гергьовден всички ставали рано в зори, миели се със здравец и роса, събрана по тревите из ливадите. Повечето семейства клали агнета за курбан. От вир, чиято вода се въртяла наляво, някои жени наливали "лява" вода, с която хората се миели за здраве и против болести и магии. На хорото през деня се хващали най-старите баби и една от тях го водила с орехови листа в ръка, като запявали в хор: "Развивай, Добро, пувивай, среши листа зелени...". Историческата местност Рожен край курорта Пампорово, стана особено популярна последните години с провеждания там общобългарски фолклорен събор. По време на събора си дават среща самодейни фолклорни състави и индивидуални изпълнители от цялата страна.
Съборът има над сто годишна традиция. Първият събор е събрал родопчани 1898г. На събора през 1961г. изгрява "чудото на Рожен" - ансамбълът "Сто каба гайди". От тук тръгва към космоса и прочутата песен на Валя Балканска "Излезъл е Дельо Хайдутин". Тук ще чуете и химна на Родопите:
"Бела съм бела юначе
Цела съм света огрела
Един бе Карлък останал и
той не щеше останал
ала бе в могла утонал
В моглана нищо немаше
Сал едно вакло овчерче..." Проведеният под патронажа на българския президент Петър Стоянов събор през 2000г., събра над 300 000 участника и гости.
Съборът станал вече традиция, се провежда през последните събота и неделя на август. Мохамедански празници: Курбан Баирам и Рамазан Баирам е мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на, отбелязван на 10–тия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманският календар. На него се колят жертвени животни (наречени — овце, кози, камили, крави и телета. Чете се специална молитва преди коленето. Рамазан Байрам и продължава 4 дни. От по–възрастните отново се иска прошка. За благодарност към, че го е дарил с богатство, всеки който има над определен брой овце, кози, крави и т.н., трябва да направи курбан. Този курбан се раздава на бедните. Хората, които ще правят курбан, заедно са винаги нечетно число (3,5,7). Те купуват говедо и го разпределят за себе си, за бедните и за съседите си.