Дряновски манастир  

Манастирът се намира на 2 км от Дряново. Смята се че в първоначалния си вид манастирът се е намирал на 2 км. северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През 14 век Светата обител е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на на 15-ти век манастирът бива разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновския манастир е изграден към края на 17-ти век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм. Обновяването на манастира започнало по времето на игумен Рафаил през 40-те години на 19-ти в. Издигнати са жилищните постройки откъм реката, а в 1845 г. е завършен и новия храм. Постепенно към края на столетието Дряновския манастир се превръща в религиозно и културно средище и една от най-големите и добре устроени обители в търновския регион. Дряновските монаси активно са участвали в революционните борби за освобождение от турско иго. В манастира се намирала една от главните
квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост. В битката с турската войска оцеляла само малка част от отряда, а манастира отново бива опожарен, като сравнително непокътната остава единствено църквата. Последното засега основно възстановяване е извършено скоро след Освобождението. Построени са ново крило към комплекса и паметник- музей. През 1925-та г. е издигната и камбанарията